Според проучване на Харвардския университет, добрите взаимоотношения са онова, което ни поддържа по-здрави и по-щастливи. Добрите взаимоотношения са най-важната субстанция на добрия живот, независимо от това как се променят технологиите и обществото около нас. И тук не става дума за броя приятели, които имате, или дали сте в сериозна връзка в момента или не. Тук става дума за качеството на вашите отношения: за това до колко истински можете да бъдете с другия,  колко открити и уязвими можете да си позволите да бъдете, когато сте с него, колко безопасно се чувствате, когато общувате помежду си.

В отношенията между двама души често се наблюдава емоционален спад и отдалечаване, след като премине фазата на влюбването, когато сме еуфорични, възбудени и склонни на компромиси. Това е моментът, в който е добре да се замислим за качеството на нашата връзка - дали сме изградили отношения на взаимна зависимост или такива на взаимна отдаденост. 

Взаимната зависимост може да бъде описана като несъзнавани заплетени отношения на взаимна манипулация. Често пъти контролът на околните и търсенето на одобрение или избягването на неодобрение стоят в сърцевината на отношенията.  В отношенията на взаимна зависимост партньорите започват да се чувстват зле един с друг и взаимно ограничават потенциала си. Те на практика са сключили несъзнаван договор, който гласи: Ако аз не настоявам да се откажеш от лошите си навици, ти няма да ме изоставяш, нито пък ще ме караш да се боря със своите лоши навици. Това поражда негативни емоции между двамата, свързани с раздразнение, недоволство, които могат да прераснат дори в омраза. Начинът да се освободим от тези неясни взаимоотношения е да се свържем със себе си, да опознаем дълбоките си потребности, истинските си желания и да започнем да се ръководим от тях. Да започнем да се приемаме такива, каквито сме, във всички наши аспекти – и тези, които смятаме за позитивни и харесваме у себе си, и онези, които възприемаме като негативни и не харесваме и се срамуваме. Да започнем да обичаме себе си. Тогава в нас настъпва вътрешна промяна, която неминуемо се отразява във външния ни свят и взаимоотношенията с хората, които ни заобикалят.

Взаимната отдаденост може да съществува само когато партньорите са равнопоставени и взаимодействат като две самостоятелни личности. Всеки от тях поема отговорност за решенията и действията си. Всеки уважава свободата на другия и подпомага разгръщането на потенциала му като го подкрепя в неговите идеи, проекти, дейности  и изобщо в израстването му като личност. Така връзката помежду им непрекъснато се захранва с нова енергия – енергията на всеки един от партньорите. В противен случай изпадаме в положение на застой, а застоят е сигнал за изчерпване на една връзка.

След брака често отношенията в двойката претърпяват промяна и много хора се питат какво се случи, къде отиде любовта на живота ми, как стана така, че тя/той толкова се промени. След първоначалната искра, когато партньорите са много склонни на компромиси със себе си (за да бъдат харесани) и дори на саможертва за другия, те заживяват по моделите, които са наблюдавали в рожденото си семейство и тук често се появява разминаване между тези модели и разбирането на другия. Както хората са различни и не съществуват двама еднакви човека, така е и със семействата – всяко семейство е една уникална малка система и хората произхождащи от нея пренасят нейните особености в семейството, което сами създават. И тъй като едно семейство се създава от двама, са необходими определени стъпки и време моделите на тези двама да се напаснат, така че да създадат една хармонична нова система, участниците в която да преживяват радост, щастие и удовлетворение.