Какво се случва с развитието на детето в случаите, когато майката е хладна и дистанцирана? Неспособните да обичат достатъчно, често сурови и оскъдни на майчински чувства жени, обикновено не са получили достатъчно обич по време на собственото си детство. Те нямат образец за топла майчина любов и грижа и знаят твърде малко за потребностите на детето. В тази група можем да добавим и майките, които поради собствената си несигурност отглеждат детето си по твърда схема без да се съобразяват с неговите индивидуални потребности: “Малкият плаче вече час, но времето му за хранене още не е дошло”.
Когато от детето отрано се очаква да се приспособи към наложени му условия на живот, твърде малко съобразени с неговите индивидуални потребности, можем да кажем, че спрямо него се отправят свръхизисквания. Детето заживява с чувство за неспособност да се справи. За да оцелее му се налага да се приспособи. Ако то бива нередовно кърмено, ако веднага след хранене бива слагано в леглото, без да му се обръща повече внимание, ако майката няма достатъчно време за него, детето заживява с нагласата “няма какво повече да очаквам от света”. Тази нагласа формира по-късно един зрял индивид, който не вярва в бъдещето, в самия себе си и в своите възможности, научил се е единствено да се приспособява. Вместо да живеят изпълнени с надежда, такива хора винаги очакват най-лошото, те трудно могат да си представят, че и на тях животът поне веднъж може да донесе нещо радостно, леко и ощастливяващо. И ако това все пак някога се случи, те го приемат с чувство за вина и се питат, с какво са го заслужили.
Другото следствие от ранните преживявания на отказ на топлина и любов е, че те оставят детето с усещането, че то не е достойно за любов. Това обикновено създава основата на едно дълбоко чувство за малоценност — човек трябва поне веднъж да е преживял себе си като обичан, за да може да се смята за достоен за любов, а щом не го е преживял, то той смята, че вината сигурно е в него самия. Това чувство за малоценност е свързано и с факта, че в тази възраст детето все още няма възможности за сравняване, затова то не може да осъзнае, че неговите родители просто не са способни да обичат по друг начин. За детето неговият свят е светът на неговите родители и възприемането му е, че неговите родители несъмнено са родителите изобщо.
Растящото сред откази и емоционален недостиг дете се научава твърде рано да няма изисквания. Превръща се в тихо, непретенциозно, плахо и приспособимо дете, удобно за родителите. То дотам е свикнало да се поставя на заден план, да няма претенции, че по-късно продължава винаги да се съобразява с другите и се опитва да задоволява техните изисквания и очаквания. И тъй като за него става все по-невъзможно да изпълнява всички тези мними изисквания — защото то в крайна сметка преживява всичко като изискване, което трябва да изпълни, — постоянно изпада в чувство за вина и в породената от него депресия.
При силно изразено чувство за малоценност може да възникне дори усещането, че човек всъщност няма право на живот, че той трябва да го заслужи и че ще оправдае съществуването си, само ако живее за другите.
Който обаче е готов да се откаже да вземе своето от живота и не може да посегне в подходящия момент, трудно ще избегне завистта, когато гледа как другите съвсем естествено си вземат това, което той не се осмелява. И тъй като заради завистта си човек отново изпитва чувство за вина и изглежда лош на самия себе си, той се опитва да я избегне, като прави от нуждата добродетел: той издига своето възпиране до ценност, до една идеология на скромността и липсата на претенции и така поне остава с утешението за едно морално превъзходство.
У необичаните достатъчно деца с времето се натрупват дълбоко омраза и завист, които те никога не се осмеляват да изразят, и които могат да отровят цялото им жизнено чувство. Докато те се опитват да избегнат страха от Аз-ставането, като все повече се отказват от собствено биване, ситуацията е неразрешима. Единственото, което може да помогне, е смелостта да станеш самостоен индивид, да преработиш отношенията с майката, да застанеш в нейната житейска ситуация и да я разбереш, а в това нелеко начинание безценна подкрепа може да окаже психотерапията.