Отношенията майка-дете са решаващи за формиране на всеки един от нас и за начина, по който ще бъдем в живота си. Бебето живее с туптенето на майчиното сърце още докато е в корема на майката. Топлината на майчиното тяло е първата топлина, който детето усеща, идвайки на този свят. Майчината любов е първата любов, която то познава още с раждането си. От начина, по който майката гледа, докосва и изобщо общува с детето зависи как по-късно зрелият човек ще постави себе си в живота.

От качеството на тази любов,  зависи дали ще бъдем смели експериментатори и творци на живота си или плахо и неуверено ще го гледаме от ъгъла като зрители, изпълнени със съжаление и завист към случващото се около нас.

В една добра връзка между детето и майката съществува отношение на взаимно доверие, на даване и вземане, на достатъчно лично пространство и за двамата. Какво обаче се случва, ако майката е прекалено разглезваща или ако е хладна и дистанцирана?

Нека се спрем най-напред на първия случай: Разглезващите майки са така наречените майки-орлици. Те са силно вкопчени в детето си, превърнали са го в съдържание на живота си. А дълбоко под това вкопчване и жертвоготовна грижа всъщност стои собствената им силна нужда от любов. Такива майки правят всичко за детето си – те са непрекъснато “върху детето”, предугаждат всяка негова потребност и я задоволяват предварително, снемат всяка задача от него, за да не му "тежи" … Така те оставят детето без шанс да изрази собствените си афекти или да намери само решение за собствения си дискомфорт – оказва се, че тази възможност му е отнета от една прекомерно обичаща майка, която има грижата за всичко. “Остави, аз ще го свърша вместо теб.”, “Това все още е много тежко за теб.”, “Още не можеш да…”, “Още си малък да …”, “Още не знаеш кое е най-доброто за теб.”, “Мама знае най-добре.” — все реплики, които ежедневно чуваме и които секват импулсите на детето към експеримент и натрупване на личен опит. “Не искаш ли да си играеш с това?”,  “Престани вече да …”, “Така не правят добрите деца” – реплики, нужни за доброто възпитание според нормите на нашето общество, но убиващи всяко здравословно себеразгръщане на детето по време на първите му опити за овладяване на света. Постепено то става все по зависимо от майката и не е в състояние да взема решения или пък да предприеме нищо без нея или без нейното позволение. Може да се стигне дотам, че детето дори вече да няма собствени желания, тъй като всеки негов импулс, който не е в съответствие с модела на майката, му носи чувство за вина. 

Всичко това по-нататък, в зрелостта, води до една обща неумелост в общуването със света в най-широк смисъл. До детето не стига нищо сурово, твърдо и студено, спрямо което то би могло да се докаже. У него се формира нагласа, че светът навън е също толкова разглезващ и обикновено се проваля, когато се сблъска с него. Разглезващите майки не могат навреме да пуснат детето на воля и да дадат свобода за собственото му развитие. Те го обвързват към себе си чрез тяхната претенция за любов, която дори не допуска детето да изрази свободно своята благосклонност, а я изисква: “Бъди мил с мен.”, “Дай ми една целувка”, “Ела тук да прегърнеш мама.”. Вътрешната ситуация на тези деца е още по-сложна, тъй като те неизбежно изпитват и омраза към майката, която ги ограничава по този начин, лишава ги от власт и ги владее едновременно.

Предозирана майчина любов задушава и зараждането на любовта към връстници от другия пол по-късно. Потенциалните партньори никога не са толкова разбиращи, толкова защитаващи, толкова грижовни, колкото майката-орлица. Или пък не са от достатъчно добро семейство, не са достатъчно достойни, не са достатъчно възпитани - и в тези нагласи отново прозира влиянието на майката. Така детето остава здраво завързано за майката завинаги.

Деца, гледани “като в саксия”, в зрелостта се сблъскват с проблеми в себезаявяването, в общуването и в създаването на здрави връзки.

И ако майката не притежава или не придобие зрелостта, да гледа на здравословното себе-развитие на детето като на възнаграждение за нейната любов, усилия, жертви и откази, тя ще причини на себе си и на него ненужни страдания.